След крачката последна се обърнах
и поглед сетен хвърлих на това,
което във яда си аз превърнах
в купчини от съсухрена трева.
На мястото на древните гори
сега стърчаха черни исполини.
А в ниското отровени води,
заливаха предишните долини.
Небето скрито бе от облак сив,
озонен дим изпълваше Земята.
Звучеше само съсека креслив,
зараждан на планетата в недрата. ...