gemavar (Мадлен)
9 0
2.11.2008 г., 9:30 ч.

апокалиптично 

  Поезия » Философска
525 0 5
След крачката последна се обърнах

и поглед сетен хвърлих на това,

което във яда си аз превърнах

в купчини от съсухрена трева.

 

На мястото на древните гори

сега стърчаха черни исполини.

А в ниското отровени води,

заливаха предишните долини.

 

Небето скрито бе от облак сив,

озонен дим изпълваше Земята.

Звучеше само съсека креслив,

зараждан на планетата в недрата.

 

Тук нищо не напомняше до днес,

че хора и животни са живели.

Че призори в изчезналия лес,

прекрасни птици чудни песни пели.

 

Но гледката не притъпи гнева,

а съвестта напразно се обади.

И ме подтикна тя да промълвя:

не съжaлявай, че това направи.

© Мадлен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??