апокалиптично
След крачката последна се обърнах
и поглед сетен хвърлих на това,
което във яда си аз превърнах
в купчини от съсухрена трева.
На мястото на древните гори
сега стърчаха черни исполини.
А в ниското отровени води,
заливаха предишните долини.
Небето скрито бе от облак сив,
озонен дим изпълваше Земята.
Звучеше само съсека креслив,
зараждан на планетата в недрата.
Тук нищо не напомняше до днес,
че хора и животни са живели.
Че призори в изчезналия лес,
прекрасни птици чудни песни пели.
Но гледката не притъпи гнева,
а съвестта напразно се обади.
И ме подтикна тя да промълвя:
не съжaлявай, че това направи.
© Мадлен All rights reserved.
