Апокалиптично
АПОКАЛИПТИЧНО
1.
Камбаните –
предизвестени съвести –
диктуват
стръмни безсловесни изгреви
и яснооки многословни залези.
Обрулен свят –
цвят –
с плитчини среднощни,
разкрачени луни
и гневни помисли,
лепкави,
невъзвращенски истини –
бляскави
екранни голи същности,
сплетени – молитвено –
безкрайности,
стихнали треви –
безсънно влюбени…
Шепот – на сетивност –
без подробности.
Вечности –
от ветрове нестихващи…
Тъжно незачатие –
обреченост.
Лудост –
странно влюбена във себе си.
Утрото? –
стъкмено безсъзнание.
Бъдеще –
от носталгични спомени.
2.
В усоето на сгърбената нощ
как ми липсват птиците
и… Ти.
Болните ми сетива долавят
сенките
на илюзорни истини.
Странна пренаселеност –
бездумна…
В слепоочието блъскат
угризения,
предизвикателства,
предателства,
съмнения,
катранени вини
и… обвинения…
Въртоп безмилостен!
И още, още…
Без намеци за благост
и за прошка.
3.
Коя съм?
И къде съм…
Горчива недостатъчност.
Мерзост –
от безлични изгреви
и стъкмени
скорострелно залези.
Руини –
от злоезичие
и безпонятие
на отънели слепооки съвести.
Смерч –
от раздробени сетива
под непосилни дъждове-безбъдие.
В безумието ни предизвестени –
маргинализирано,
първосигнално,
безчувствено-комерсиално.
Апокалиптично!
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
