1.08.2021 г., 21:59

Апокалиптично

560 0 1

Апокалиптично

Празна е бутилката пред мен.

Тази вечер празна е душата!

Празен е животът всеки ден!

Празна е сега дори съдбата!

Лутам се на сложен кръстопът.

На къде да тръгна аз не зная!

Искам да открия своя път,

ала всички водят към безкрая!

Там, където чака вечността

тайнствена, студена, безсърдечна!

Там, където няма светлина

и царува тъмнината вечна!

Дай бутилка! Нова донеси!

Чашата до горе напълни я!

Във сърцето огънят гори,

разумът нашепва-забрави я!

Да забравя, но не зная как

тази страст бушуваща в очите!

Погледът блуждаещ в полумрак!

Всеки миг във нощите и дните!

Но накрая свършва твоят път!

Няма и надеждите, мечтите!

Пак, отново си на кръстопът

някъде далече сред звездите!

30.07.2021 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обречен път, който аз наричам безсилие!
    Чудесено е стихотврението ти, Гоше, но отчаянието в него е пагубно.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....