Aug 1, 2021, 9:59 PM

Апокалиптично

  Poetry » Love
559 0 1

Апокалиптично

Празна е бутилката пред мен.

Тази вечер празна е душата!

Празен е животът всеки ден!

Празна е сега дори съдбата!

Лутам се на сложен кръстопът.

На къде да тръгна аз не зная!

Искам да открия своя път,

ала всички водят към безкрая!

Там, където чака вечността

тайнствена, студена, безсърдечна!

Там, където няма светлина

и царува тъмнината вечна!

Дай бутилка! Нова донеси!

Чашата до горе напълни я!

Във сърцето огънят гори,

разумът нашепва-забрави я!

Да забравя, но не зная как

тази страст бушуваща в очите!

Погледът блуждаещ в полумрак!

Всеки миг във нощите и дните!

Но накрая свършва твоят път!

Няма и надеждите, мечтите!

Пак, отново си на кръстопът

някъде далече сред звездите!

30.07.2021 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обречен път, който аз наричам безсилие!
    Чудесено е стихотврението ти, Гоше, но отчаянието в него е пагубно.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...