Апология

В бляскави лъчи

              земното светило,

сред настръхналия мир

              на гордата трева

обзема живо дъх - първичен,

тяло и душа.

Всемирът жизнен, непреходен

диво влива в тебе страст...

Неподправен аромат...

Бавно дреха снемаш,

     смъкваш смело

             всичко.

Голота и воля,

страст във светлина,

диво се възправяш

нов,

    голям,

         окрилен.

Огнен, светъл, чист

- нахакан даже

             до безбог.

Вселена мълния - огън и вода,

ела, светило,

           докосни плътта.

Там, където огнен зов

кръвта възправя

- дивият поток на пола;

първият зачатък

- на живота и всемира.

Разстели лъчи,

с полъх ме плени!

О, неистов жар

- преломен

- всепоглъщащ,

бавно донеси утеха...

Изправя ме във светлина

      и красота.

Вижте, аз съм тук,

сред тихата трева.

Вижте страст - красива,

о, безмълвни люде,

вижте...

Полъхът те гали,

плисват струи,

лъчеви вълни

Вода измива те,

гори...

Ето, аз съм, да, това.

Воля, свобода и светлина!

*

Ела до мен!

Ела в... тревата.

Сподели лъчите,

                 пий дъха

на тихата вода и

             галещия вятър...

Покажи го на света, отново

без предел,

           допри до мен

загара нежен,

           охлади страстта...

Ела, момиче,

потъркай нежно в мене тяло;

обхвани ме,

             обезсилен...

Елате! Вижте!

Бавно в нея аз прониквам,

бавно,

дълго...

- огнен полъх, голота!

Пий от моите устни;

вземи от слънчевия плам!

Вижте!

Да, всевластен е

         всемирът до - безбог!

И непонятен допир,

тръпка, малък досег

- красота...

тръпка, малък досег

- на плътта...

  *

Тревите живи,

     - вие, наши есенни

                   слънца.

Водите светли,

      - вие, мои тихи,

              голи чудеса.

Лъчите пъстри

- вие, нейни

рамене,

        коси,

              бедра.

Елате,

в своята първична, страстна

голота...

Ела...

Ела, момиче,

преброди ни

              светлина!...

24-25.11.91