Апология
| От pik |
Апология
В бляскави лъчи
земното светило,
сред настръхналия мир
на гордата трева
обзема живо дъх - първичен,
тяло и душа.
Всемирът жизнен, непреходен
диво влива в тебе страст...
Неподправен аромат...
Бавно дреха снемаш,
смъкваш смело
всичко.
Голота и воля,
страст във светлина,
диво се възправяш
нов,
голям,
окрилен.
Огнен, светъл, чист
- нахакан даже
до безбог.
Вселена мълния - огън и вода,
ела, светило,
докосни плътта.
Там, където огнен зов
кръвта възправя
- дивият поток на пола;
първият зачатък
- на живота и всемира.
Разстели лъчи,
с полъх ме плени!
О, неистов жар
- преломен
- всепоглъщащ,
бавно донеси утеха...
Изправя ме във светлина
и красота.
Вижте, аз съм тук,
сред тихата трева.
Вижте страст - красива,
о, безмълвни люде,
вижте...
Полъхът те гали,
плисват струи,
лъчеви вълни
Вода измива те,
гори...
Ето, аз съм, да, това.
Воля, свобода и светлина!
*
Ела до мен!
Ела в... тревата.
Сподели лъчите,
пий дъха
на тихата вода и
галещия вятър...
Покажи го на света, отново
без предел,
допри до мен
загара нежен,
охлади страстта...
Ела, момиче,
потъркай нежно в мене тяло;
обхвани ме,
обезсилен...
Елате! Вижте!
Бавно в нея аз прониквам,
бавно,
дълго...
- огнен полъх, голота!
Пий от моите устни;
вземи от слънчевия плам!
Вижте!
Да, всевластен е
всемирът до - безбог!
И непонятен допир,
тръпка, малък досег
- красота...
тръпка, малък досег
- на плътта...
*
Тревите живи,
- вие, наши есенни
слънца.
Водите светли,
- вие, мои тихи,
голи чудеса.
Лъчите пъстри
- вие, нейни
рамене,
коси,
бедра.
Елате,
в своята първична, страстна
голота...
Ела...
Ела, момиче,
преброди ни
светлина!...
24-25.11.91
© Валери Качов All rights reserved.
:D
