21.02.2017 г., 23:19 ч.

Апостоле 

  Поезия » Оди и поеми
554 1 0

                                                    Апостоле

                                 

                                                Глава скланям,

                                                пред тебе коленича,

                                                цветя нося

                                                паметника да обкича

                                                и едно знаме

                                                на него да окача,

                                                на студеното ти рамо

                                                тихо да поплача,

                                                че ратувам аз

                                                за твоя идеал

                                                и ако си с мене,

                                                бих го отстоял.

                     

                                                Ще тръгнем под знамето

                                                с предани приятели

                                                да раздадем правда,

                                                да накажем предатели.

                                                Те предадоха тебе,

                                                предават и днес,

                                                за тях няма

                                                достойнство, чест,

                                                разкъсват народа,

                                                България на парчета

                                                тия родоубийци,

                                                гладни за власт псета.

                                               

                                                Ще зашлевим по една

                                                здрава плесница

                                                на леви, средни,

                                                на измислена десница,

                                                задето в непреходния преход

                                                толкова години

                                                ядат, пият,

                                                власт делят с роднини.

                                                Търговците от храма

                                                безпардонно да изгоним,

                                                правдата да влезе,

                                                за нея Бога да помолим,

                                                че Темида е сляпа,

                                                там духа вятър

                                                и мене ме е срам

                                                от нейния театър.

                                 

                                                Ще влезем в парламента,

                                                като депутати ще се разположим,

                                                търговски закон

                                                да приеме ще предложим.

                                                С него ще сменим

                                                клетвата на Хипократа,

                                                че отрочетата, дето се кълнат,

                                                бъркат занаята

                                                и за народа ни

                                                е голямо мъчение

                                                да тропа по вратите им,

                                                да моли за лечение.

                           

                                                Дълъг е списъкът

                                                на народните проблеми,

                                                трябват решения

                                                с усилия големи.

                                                Затова сега, Апостоле,

                                                почивай в мир,

                                                Видов ден винаги идва,

                                                но малко по-подир.

                                                Ти имаш много

                                                верни последователи

                                                сред обикновени хора,

                                                интелигенти, писатели.

                                                Твоето сърце,

                                                брате мой,

                                                бие в гърдите им

                                                и не ще намерят покой,

                                                докато нашата мила

                                                майка България

                                                не стане чиста, свята,

                                                да бъде като Швейцария!

                               

                                                Пак е зима,

                                                пак е зла.

                                                Пак много хора

                                                са без парно, без дърва.

                                                Пак за власт политиците

                                                са се хванали за гуша.

                                                Пак народа го чака

                                                безхаберие и суша.

                                                Апостоле????       

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??