Апостоле... поклон
Апостоле,
облякла последната си риза,
от залъка на ближния отхапала,
от водата на умиращ пила,
захранена в злобата на Дявола
стоя с наведена глава, виновна!...
Моля се за прошка!
И искам да съм с теб
във волската каруца,
сред оная страшна зима,
по пътя,
отвеждащ те към твоята Голгота.
Но ти си сам
и синьото в очите ти тъмнее
от горест,
че никой не посмя да те спаси
от всички заптиета,
там в подножието на Балкана!...
Проклинам ги... онез,
издигнали твоето бесило
и нас проклинам,
неопазили те след смъртта.
А Ти си част от всички ни!
Завещал ни Вярата
в твоята и нашата България!
И порасли в своето съзнание,
понесли те във себе си,
искам да Те съхраним
във ВРЕМЕТО!
p.p. на Левски, Дякона, Апостола - поклон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
