Апостолът

Апостолът за родината ни се пожертва
пребродил пътищата ù без миг покой
и казвал че Единството ще ни потрябва
но не могъл да види отзива свой

Родината му днес е свободна
от малък силно за това мечтал
дал ù сили и мъдрост народна
защото за истинска свобода дерзал

Родината му днес е пресъхнал извор
изоставен и затлачен с хорска мъст
отчасти някъде навява вятър
и припомня ни думите му на кръст

Родината му днес е запустяло огнище
в нея сега топлят се само старите князе
отчасти пак са привилегиите на борците
и избуяват като бурени над родното поле

Родината му днес е наслоена плесен
размесена с партийни идоли
отчасти те тръбят от есен
и купуват за напролет гласове

Родината му днес е слаба мисъл
в нея оцеляват само богатите борци
отчасти някой от министрите е техен
но това е само в задкулисното ложе

Апостолът за родината ни се пожертва
не забравяйте и се борете за това
За чиста и свята република мислете
и помнете неговата саможертва


“Аз, Васил Лъвский в Карлово роден от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милият си род. В Сърбия ходих и по Влашко скитах; от нийде помощ за наша свобода. Станах и отидох в Стара планина с вярна дружина, с Панайот войвода, юнаци народни - техен аз байрактар...” пише в недовършения си поетичен опит за автобиография един рус, снажен и синеок българин с взор, вперен в бъднините на България и стигащ далеч зад границите на времето.

Но това, което е ненаписано за Левски и за което си спомняме на всеки 19 февруари, е може би най-великото: обичта - непреходна, истинска, безусловна. На всички българи. За него говорим сякаш за човек от нашето семейство. "Едвам проговорили, едвам казали "мама" децата на България научават за Левски", пише историкът Николай Генчев. "Левски е светиня! Той е подобие на християнските апостоли", четем и днес по интернет форумите. От песните за Левски най-популярна е "Обесването на Левски", по стихове на Христо Ботев, една от първите, записани на грамофонна плоча в България през 1906 г.
Да си спомним на 19-ти февруари не бесилото, смъртта и гроба, а това, с което Левски е част от нас днес - неделим от българския дух и от България: “Аз съм посветил себе си на Отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля”, “Днешний век е век на свободата и равноправието на сичките народности”, “Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя, губя само мене си.” Поклон!