Апотеоз на омразата
Апотеоз на омразата
Във този час, банално-съвършен,
с присъствие отново ме зарадва.
Неясни чувства фокусираш в мен:
презрение ехидно се прокрадва.
Прелитат между нас чинии, думи.
Напират напрежение и страст...
И всеки от достойнството си губи,
пленил душата чужда в свойта власт.
Не ни е жал за счупените вещи.
Допиваме вината си щастливо.
На любовта във памет паля свещ,
надлъгвайки съдбата завистлива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
Явно, всичко им е наред и си търсят емоции! 
