Апотеоз на омразата

Poesía » Parodias

1.3K 0 17

Апотеоз на омразата

Във този час, банално-съвършен,

с присъствие отново ме зарадва.

Неясни чувства фокусираш в мен:

презрение ехидно се прокрадва.

Прелитат между нас чинии, думи.

Напират напрежение и страст...

И всеки от достойнството си губи,

пленил душата чужда в свойта власт.

Не ни е жал за счупените вещи.

Допиваме вината си щастливо.

На любовта във памет паля свещ,

надлъгвайки съдбата завистлива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojilova1 (Петя Божилова)

Не са надиграли съдбата , Плами...тя тях е надиграла.прегръщам те!

2010-05-22T19:56:59+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

"В памет на любовта запалват свещи..."
Разтърсващо!

2010-05-21T20:46:29+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Счупеното носи щастие Плами! Явно, всичко им е наред и си търсят емоции!

2010-05-20T19:35:00+03:00
vodoleia (Мария)

"Допиват злостно от вината си и са щастливи."-Като удоволствие от отрицателната енергия....
И това го има в живота!

2010-05-20T16:13:59+03:00
radenko (Радко Стоянов)

Нека има счупени чинии, щом носят щастие за двама!Поздравления!

2010-05-20T14:42:41+03:00