Апотеоз на омразата
Във този час, банално-съвършен,
с присъствие отново ме зарадва.
Неясни чувства фокусираш в мен:
презрение ехидно се прокрадва.
Прелитат между нас чинии, думи.
Напират напрежение и страст...
И всеки от достойнството си губи,
пленил душата чужда в свойта власт.
Не ни е жал за счупените вещи.
Допиваме вината си щастливо.
На любовта във памет паля свещ,
надлъгвайки съдбата завистлива...
© Плами Todos los derechos reservados