Апотеоз на омразата

Poetry » Parody

1.3K 0 17

Апотеоз на омразата

Във този час, банално-съвършен,

с присъствие отново ме зарадва.

Неясни чувства фокусираш в мен:

презрение ехидно се прокрадва.

Прелитат между нас чинии, думи.

Напират напрежение и страст...

И всеки от достойнството си губи,

пленил душата чужда в свойта власт.

Не ни е жал за счупените вещи.

Допиваме вината си щастливо.

На любовта във памет паля свещ,

надлъгвайки съдбата завистлива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bojilova1 (Петя Божилова)

Не са надиграли съдбата , Плами...тя тях е надиграла.прегръщам те!

2010-05-22T19:56:59+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

"В памет на любовта запалват свещи..."
Разтърсващо!

2010-05-21T20:46:29+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Счупеното носи щастие Плами! Явно, всичко им е наред и си търсят емоции!

2010-05-20T19:35:00+03:00
vodoleia (Мария)

"Допиват злостно от вината си и са щастливи."-Като удоволствие от отрицателната енергия....
И това го има в живота!

2010-05-20T16:13:59+03:00
radenko (Радко Стоянов)

Нека има счупени чинии, щом носят щастие за двама!Поздравления!

2010-05-20T14:42:41+03:00