Апотеоз на омразата
Във този час, банално-съвършен,
с присъствие отново ме зарадва.
Неясни чувства фокусираш в мен:
презрение ехидно се прокрадва.
Прелитат между нас чинии, думи.
Напират напрежение и страст...
И всеки от достойнството си губи,
пленил душата чужда в свойта власт.
Не ни е жал за счупените вещи.
Допиваме вината си щастливо.
На любовта във памет паля свещ,
надлъгвайки съдбата завистлива...
© Плами All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Явно, всичко им е наред и си търсят емоции! 