Белия люляк, блед и замислен
лекият повей полюшва.
синьо- сапфирен, светъл, лъчист е
етер копринен, заслушан

в песен лежерна, нежна, душевна,
в повика див на живота.
С музика дръзка, древна, вълшебна
кипва кръвта ми, защото

в пролет родена, с дух надарена
волен, горещ, непокорен,
жарка стихия, в моите вени
път към Безкрая отвори.

Бели камбанки- капки уханни-
горест на дева невинна,
тихо въздишат в утрото ранно,
с дъх на магия старинна.

В бяло сияе времето спряло,
в здрач карамелено сладък,
приказна прелест пъстро създава
сякаш е камък най-рядък.

Колко обичам този магичен
месец Април и сезона,
който с усмивка всеки закичва,
минал под цветните клони.