26.04.2025 г., 19:15

Април изплаква своите очи

364 4 7

Красиво е. Светкавиците – лава
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.

Сърдит ми е. Гневът му – разбираем
обичах го, а той ме натъжи
и с шепа пеперудени лъжи,
облече ме. И те били назаем.

Сега търкаля в калното долище,
по камъните старата река,
гневът му не минава и така,
ще тръгне в ден от болката разнищен.

Не ме поглежда, боядисва в сиво,
и птиците  сред мокри небеса...
Гневи се. И това ще понеса,
в сърцето си съм скътала огниво,

светулчица – сред бурята маяче,
звезда от обич в моята душа,
да свети в стих, та теб да утеша,
или с дъждовна песен да поплачем...

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...