3.04.2016 г., 20:44

Априлска усмивка

910 1 3

Април наметна своя плащ

и хукна като полудял,

облече в бяло-жълт атлаз

пооголелия ни свят.

 

И като любовник затърча

по стъпките на пролетта,

тъй влюбен в нейната снага,

задири я във близката гора.

 

А тя не щеш ли го съзря,

харесала му цветната игра,

намигна му с усмивка на уста,

и пръсна го със зелената боя.

 

Догони я хлапакът смел,

предложи своята ръка

и танц се дивен завъртя,

сред птичи трели и цветя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...