Apr 3, 2016, 8:44 PM

Априлска усмивка

  Poetry
914 1 3

Април наметна своя плащ

и хукна като полудял,

облече в бяло-жълт атлаз

пооголелия ни свят.

 

И като любовник затърча

по стъпките на пролетта,

тъй влюбен в нейната снага,

задири я във близката гора.

 

А тя не щеш ли го съзря,

харесала му цветната игра,

намигна му с усмивка на уста,

и пръсна го със зелената боя.

 

Догони я хлапакът смел,

предложи своята ръка

и танц се дивен завъртя,

сред птичи трели и цветя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...