3 abr 2016, 20:44

Априлска усмивка

  Poesía
918 1 3

Април наметна своя плащ

и хукна като полудял,

облече в бяло-жълт атлаз

пооголелия ни свят.

 

И като любовник затърча

по стъпките на пролетта,

тъй влюбен в нейната снага,

задири я във близката гора.

 

А тя не щеш ли го съзря,

харесала му цветната игра,

намигна му с усмивка на уста,

и пръсна го със зелената боя.

 

Догони я хлапакът смел,

предложи своята ръка

и танц се дивен завъртя,

сред птичи трели и цветя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...