Бе привечер,

мушиците в кадрил

чертаеха неуловими мрежи.

В градината въздишаше април

с дълбоките си пролетни копнежи.

На пейката седяха смутено те

и се топяха в мъката интимна,

която в погледа им се чете,

която е любов, любов взаимна.

Ужасно трудна е невинността.

Той бе несмел,

тя беше плаха,

но немите от щастие уста

неусетно за самите тях се сляха.

И сякаш многогластният концерт

от птички в близкото дърво затихна,

и постовия милиционер

кой знай защо виновно се усмихна.