Априлска вечер
Бе привечер,
мушиците в кадрил
чертаеха неуловими мрежи.
В градината въздишаше април
с дълбоките си пролетни копнежи.
На пейката седяха смутено те
и се топяха в мъката интимна,
която в погледа им се чете,
която е любов, любов взаимна.
Ужасно трудна е невинността.
Той бе несмел,
тя беше плаха,
но немите от щастие уста
неусетно за самите тях се сляха.
И сякаш многогластният концерт
от птички в близкото дърво затихна,
и постовия милиционер
кой знай защо виновно се усмихна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
