7.02.2017 г., 13:57  

Аптека

2.9K 8 16

Има в моя град една аптека.
Там се крие, зная, моята утеха.
В странен сън вратата и отварям
и виждам как ръката си протягам.
 

По рафтовете и – медикаменти. 
За нуждите на всички пациенти.
Хапчета, мехлеми, витамини...
Но моя лек той има ли си име?
 

Ще кажат:

— Да! Какво обичате? Кажете! 
С рецепта ли сте? Без рецепта ли сте?
— Не съм аз тук за Стрепсилс със лимони!
Оплаквания нямам, нито пък симптоми...

 

Но... Подкосяват ми се колената.
И пеперуди пърхат ми в стомаха...
Очите ми все търсят нещо...
И щом го видят става ми горещо!
 

Желая нещо много ефикасно,
което да ме спре да гледам страстно!
Кажете, моля, трябва ли рецепта..?
...За да ме целуне фармацевта..?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© D. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не! Той целува без рецепта, но не всеки. Поздрав! Много оригинално!
  • Разкош! Свежо, усмихнато, красиво стихо! Браво, Гери!
  • Това е едно от най- хубавите стихотворения, които съм чела. Пишеш много красиво! И така ме усмихна накрая...
  • Така и не ме целуна.. Остана ми от това чувство едно стихотворение, което и мен си ме усмихва. Бяхме веднъж на един пикник с приятели. Пикник със хладилна чанта с ягоди и две бутилки френско шампанско с истински чаши и наргиле. Бях им обещала френски пикник. И тогава и той дойде. Ей така в разговора докато се смеехме им казах: "сега ще ви разкажа една история.." И започнах да редя на изуст коплетчетата...И той онемя. Мислеше, че си го измислям на момента. Гледаше другите просълзен и ги питаше: "само аз ли си мисля, че е мнооого добра!?". Понякога, някои чувства, тръпки желания си оставят недоизживяни. Но и в това е красотата им. Жалко, че не могат да се публикуват снимки. Имам снимки от пикника.. Пиздрави!
  • Благодаря ви много!!! Целувки от Париж!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...