Има в моя град една аптека.
Там се крие, зная, моята утеха.
В странен сън вратата и отварям
и виждам как ръката си протягам.
По рафтовете и – медикаменти.
За нуждите на всички пациенти.
Хапчета, мехлеми, витамини...
Но моя лек той има ли си име?
Ще кажат:
— Да! Какво обичате? Кажете!
С рецепта ли сте? Без рецепта ли сте?
— Не съм аз тук за Стрепсилс със лимони! ...