7 февр. 2017 г., 13:57  

Аптека

2.9K 8 16

Има в моя град една аптека.
Там се крие, зная, моята утеха.
В странен сън вратата и отварям
и виждам как ръката си протягам.
 

По рафтовете и – медикаменти. 
За нуждите на всички пациенти.
Хапчета, мехлеми, витамини...
Но моя лек той има ли си име?
 

Ще кажат:

— Да! Какво обичате? Кажете! 
С рецепта ли сте? Без рецепта ли сте?
— Не съм аз тук за Стрепсилс със лимони!
Оплаквания нямам, нито пък симптоми...

 

Но... Подкосяват ми се колената.
И пеперуди пърхат ми в стомаха...
Очите ми все търсят нещо...
И щом го видят става ми горещо!
 

Желая нещо много ефикасно,
което да ме спре да гледам страстно!
Кажете, моля, трябва ли рецепта..?
...За да ме целуне фармацевта..?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© D. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не! Той целува без рецепта, но не всеки. Поздрав! Много оригинално!
  • Разкош! Свежо, усмихнато, красиво стихо! Браво, Гери!
  • Това е едно от най- хубавите стихотворения, които съм чела. Пишеш много красиво! И така ме усмихна накрая...
  • Така и не ме целуна.. Остана ми от това чувство едно стихотворение, което и мен си ме усмихва. Бяхме веднъж на един пикник с приятели. Пикник със хладилна чанта с ягоди и две бутилки френско шампанско с истински чаши и наргиле. Бях им обещала френски пикник. И тогава и той дойде. Ей така в разговора докато се смеехме им казах: "сега ще ви разкажа една история.." И започнах да редя на изуст коплетчетата...И той онемя. Мислеше, че си го измислям на момента. Гледаше другите просълзен и ги питаше: "само аз ли си мисля, че е мнооого добра!?". Понякога, някои чувства, тръпки желания си оставят недоизживяни. Но и в това е красотата им. Жалко, че не могат да се публикуват снимки. Имам снимки от пикника.. Пиздрави!
  • Благодаря ви много!!! Целувки от Париж!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....