2.06.2011 г., 14:11

Аргументация

626 0 3

Моля те, не вярвай
в прераждания!
След смъртта
ще се пръснем на атоми
и вулканите
ще издишат в космоса
само късчета ДНК
(не душата ни),
упорито мутирали
за живот
в пълен мрак
и самотност.

С електричен зряд
от безвремие,
запечатали
спомена за разпада,
кой би могъл да ти каже кога
лудият гений
ще ги забърка
отново в бокала,
давайки шанс на живота?

След секундата вечност,
в блясъка
на зараждащата се супернова,
нито ти,
нито аз,
йонизирани до отблъскване,
ще сме същите.

Може и да се преродим
като дървета, змии, или хора.
Само че чувствата,
чувствата,
ще са свършили!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...