Аргументация
Моля те, не вярвай
в прераждания!
След смъртта
ще се пръснем на атоми
и вулканите
ще издишат в космоса
само късчета ДНК
(не душата ни),
упорито мутирали
за живот
в пълен мрак
и самотност.
С електричен зряд
от безвремие,
запечатали
спомена за разпада,
кой би могъл да ти каже кога
лудият гений
ще ги забърка
отново в бокала,
давайки шанс на живота?
След секундата вечност,
в блясъка
на зараждащата се супернова,
нито ти,
нито аз,
йонизирани до отблъскване,
ще сме същите.
Може и да се преродим
като дървета, змии, или хора.
Само че чувствата,
чувствата,
ще са свършили!
© Павлина Гатева All rights reserved.
