Архипелаг
АРХИПЕЛАГ
Търговците все някога си тръгват...
Мечтателите винаги остават.
Сутрин посоките шепнат примамливо.
С пореден обет ме венчава зората,
а божи повели грижливо ме пазят
и сили ми дават слаб да не сгазя.
Не ти купих звезда –
спекулират брутално търговците...
А някой пак остров дарил –
за рождения ден на любимата.
Седем звезди ти свалих –
малко съзвездие,
и ти ги вписах с въглен след името.
Днес небесата слизат в нозете ти,
а аз съм на нашето Седмо небе –
седем чакри зареждам.
По седем пъти те моля
седем дни – всяка седмица:
Не слизай към седмия кръг –
преизподно е!
Отново си в бяло – по самодивски
седем пъти промиваш със сълзи
всички отворени рани в душата на Бог.
Когато ти заговориш –
млъкват всички религии.
Седем пъти ме мериш
с дузина надежди.
Съдбата е скалпел и реже:
Вяра – блиндирана с Вяра –
винаги ражда Любов!
Ято жар-птици отнасят тъгата ми,
а Синята птица долита
с вълшебни послания
на всички възможни езици.
***
Като стар вдъхновен седмочисленик
сред потоп от нечувани думи
търся всяко слово за обич -
нов остров спасителен.
Подарък ти нося -
един невиждан
архипелаг.
24 ноември 2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
Нали съм русалка!
