24.07.2010 г., 14:44

Аритметика на любовта

904 0 13

 

 

 

 

През триста пътеки отречени

залюляха ме тъмни мъгли –

да намеря пътека единствена,

на която ме чакаше ти.

 

През триста гори тъмнопризрачни

със вещери в страшна тъма

спор водих отчаяноистинска

и до тебе достигнах сама.

 

През триста реки мътноводни

запокити ме орис-съдба –

достигнах до извор пречистен,

дето блика най-жива вода.

 

От триста цветя сбирах в шепи

най-лъчиста, сияйна роса –

от нея балсам да направя

за твойта и мойта душа.

 

Бургас,

януари 2010

 


www.spiritofburgas.web244.com


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...