Jul 24, 2010, 2:44 PM

Аритметика на любовта

  Poetry » Love
907 0 13

 

 

 

 

През триста пътеки отречени

залюляха ме тъмни мъгли –

да намеря пътека единствена,

на която ме чакаше ти.

 

През триста гори тъмнопризрачни

със вещери в страшна тъма

спор водих отчаяноистинска

и до тебе достигнах сама.

 

През триста реки мътноводни

запокити ме орис-съдба –

достигнах до извор пречистен,

дето блика най-жива вода.

 

От триста цветя сбирах в шепи

най-лъчиста, сияйна роса –

от нея балсам да направя

за твойта и мойта душа.

 

Бургас,

януари 2010

 


www.spiritofburgas.web244.com


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...