Yuri (Yuri Yovev)
668 8577
9.12.2017 г., 17:35 ч.

Арки! 

  Поезия
560 0 5

Излязох с кучето си на разходка.

Със Арки – най-верния добър приятел.

В ръцете си премятах тенис топка,

подмятах я в снега и сред тревата.

 

Денят бе хубав, а поляната чудесна,

снегът не пречеше на нашия купон.

В главата ми звучаха бодри песни –

съзвучия със рими, тон след тон.

 

Но някак странно, Арки спря да тича,

да гони топката и счупената клонка,

опашката си завъртя с едно момиче,

подуши с нос и нейната болонка.

 

Той се прехласна, бързо ме напусна,

избяга ми с престижната награда.

Мъглата над поляната се спусна,

а душата ми болна започна да страда.

 

Момичето бе хубаво и много мило,

усмихваше се някак непреклонно.

Над мен снегът се сипеше унило

и трупаше тъгата монотонно.

 

Не вярвах Арки с друг да се затича,

болеше ме от раната отзад в гърба.

Той знаеше, че силно го обичам,

и като куче верен съм във любовта.

 

Но се замислих... че макар и куче,

той също страда, има рани от борба.

Той остарява има нужда да обича,

дори болонките сред белите поля.

 

Огледах се, и някак изведнъж в снега,

поисках с него аз да мога да потичам.

Да върна времето назад към младостта,

и да поседна малко с милото момиче.

 

И тъкмо да му кажа нещо мило,

видях, че Арки по болонката не тича.

Дойде при нас и заръмжа без милост,

не разрешаваше на никой да ме пипа.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри Йовев

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??