16.08.2009 г., 15:02

Арктика

638 0 2

Арктически течения - бастиони,

дълъг вълнолом, скрил този парк,

едно море се люшкаше - файтон,

замираща вълна по булеварда.


Априлска вечер, ледове стопени,

парчета айсберг, крити с векове,

една вълна  умря там, подчинена

до сушата, в дълбокото море.


А морето бе напълнено с очи,

във него бе родена Афродита

и всеки камък в пяната бе чист,

и всеки следващ помнеше убитите...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...