Aug 16, 2009, 3:02 PM

Арктика

  Poetry
641 0 2

Арктически течения - бастиони,

дълъг вълнолом, скрил този парк,

едно море се люшкаше - файтон,

замираща вълна по булеварда.


Априлска вечер, ледове стопени,

парчета айсберг, крити с векове,

една вълна  умря там, подчинена

до сушата, в дълбокото море.


А морето бе напълнено с очи,

във него бе родена Афродита

и всеки камък в пяната бе чист,

и всеки следващ помнеше убитите...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...