линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
11.10.2009 г., 23:09 ч.

Аромат 

  Поезия » Любовна
689 0 14

Аромат

 

Прескачах през стобори от  студени погледи.

Подкарвах през просо от мисли нечии лъжи.

Побягвах и надбягвах, присъствах, но отсъствах

и най-обичах да се скривам в невидимите дни.

 

Не зная как успя да хванеш мене - призрака.

И как с въже от обич спъна бягащата плът.

Научи ме на първото доверие и засънувах

пожелания, а ти предрече, че ми предстоят.

 

Поисках нещичко  невидимо да ми остане.

Да ми припомни някога какъв е пламъкът,

пронизващ  свят със цвят… бодлите до гърдите

на бялата ти риза и аромат… на рози аромат.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??