Аромат
Аромат
Прескачах през стобори от студени погледи.
Подкарвах през просо от мисли нечии лъжи.
Побягвах и надбягвах, присъствах, но отсъствах
и най-обичах да се скривам в невидимите дни.
Не зная как успя да хванеш мене - призрака.
И как с въже от обич спъна бягащата плът.
Научи ме на първото доверие и засънувах
пожелания, а ти предрече, че ми предстоят.
Поисках нещичко невидимо да ми остане.
Да ми припомни някога какъв е пламъкът,
пронизващ свят със цвят… бодлите до гърдите
на бялата ти риза и аромат… на рози аромат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
