Аромат
Аромат
Прескачах през стобори от студени погледи.
Подкарвах през просо от мисли нечии лъжи.
Побягвах и надбягвах, присъствах, но отсъствах
и най-обичах да се скривам в невидимите дни.
Не зная как успя да хванеш мене - призрака.
И как с въже от обич спъна бягащата плът.
Научи ме на първото доверие и засънувах
пожелания, а ти предрече, че ми предстоят.
Поисках нещичко невидимо да ми остане.
Да ми припомни някога какъв е пламъкът,
пронизващ свят със цвят… бодлите до гърдите
на бялата ти риза и аромат… на рози аромат.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления, Светле!
-
Благодаря Ви!
-
Поздрави!
-
Красив е ароматът на любовта!
-
бялата риза върху гърдите ти с аромат на рози...
Светле...прекрасно е... -
Харесах!
-
Невидимото е останало в поезията и в душата.Поздрави.Wali./Виолета
Томова/ -
Аромат!!!
-
Нежна като роза!Прекрасен стих!
-
Птица - от тези, които на най-високото гнездят... а бодлите са елескира на живота им...
-
Благодаря!
-
Завладяващ е този аромат, като стиха ти!
Поздрав, Светле! -
Ароматът на близостта и доверието, описан по неповторим начин. Твоите стихове определено липсваха, Светли.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Светле!!!!!