aap (Ангел)
23 1.1K

4.10.2024 г., 22:55

Аромат на цървул

Поезия

375 1 4

Спящи очи... светлината забравили...

А свещта вече изгаря, защо се забравяме?

Нима истината отдавна я няма.

Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.

Всеки се кръсти и думи мълви...

Дано Бог му прости... Лъжовни сме...

А дъното, камък студен напомня,

завинаги потънал си в плен.

Ръмжиш, чувам те... но и кървиш.

Болестта времето отнема...

Цървули, те вече не цъфтят.

Но ароматът им едва ли ще забравим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Благодаря за коментарите за прочита и любими,трогнат съм!!!
Младене,Приятелю сърдечна прегръдка за всичко!
Миночка,мила радвам се че намина и сподели!!!!🌹
palenka,Радвам че забеляза но при нас вече всичко цъфти но за жалос не вързва!Хубава и усмихната вечер!💐👍

2024-10-05T20:45:26+03:00
palenka (П Антонова)

Налъмите не цъфтят
"Когато цъфнат налъмите" е лафът

2024-10-05T06:21:45+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много истини си казал, Ангел! Хареса ми!

2024-10-05T04:35:11+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Спящи очи... светлината забравили...
...
Нима истината отдавна я няма.
...
А дъното, камък студен напомня,
...
Болестта времето отнема..."

Страхотно е, Ачо! Сюрреалистична реалност!!! Поздравление!

2024-10-05T01:07:13+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0