4.10.2024 г., 22:55 ч.
Аромат на цървул
Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви...
Дано Бог му прости... Лъжовни сме...
А дъното, камък студен напомня,
завинаги потънал си в плен.
Ръмжиш, чувам те... но и кървиш.
Болестта времето отнема...
Цървули, те вече не цъфтят.
Но ароматът им едва ли ще забравим.
© Ангел Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Налъмите не цъфтят
"Когато цъфнат налъмите" е лафът -
Много истини си казал, Ангел! Хареса ми!
-
"Спящи очи... светлината забравили...
...
Нима истината отдавна я няма.
...
А дъното, камък студен напомня,
...
Болестта времето отнема..."
Страхотно е, Ачо! Сюрреалистична реалност!!! Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Младене,Приятелю сърдечна прегръдка за всичко!
Миночка,мила радвам се че намина и сподели!!!!🌹
palenka,Радвам че забеляза но при нас вече всичко цъфти но за жалос не вързва!Хубава и усмихната вечер!💐👍