Аромат на цървул

Poesía

378 1 4

Спящи очи... светлината забравили...

А свещта вече изгаря, защо се забравяме?

Нима истината отдавна я няма.

Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.

Всеки се кръсти и думи мълви...

Дано Бог му прости... Лъжовни сме...

А дъното, камък студен напомня,

завинаги потънал си в плен.

Ръмжиш, чувам те... но и кървиш.

Болестта времето отнема...

Цървули, те вече не цъфтят.

Но ароматът им едва ли ще забравим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря за коментарите за прочита и любими,трогнат съм!!!
Младене,Приятелю сърдечна прегръдка за всичко!
Миночка,мила радвам се че намина и сподели!!!!🌹
palenka,Радвам че забеляза но при нас вече всичко цъфти но за жалос не вързва!Хубава и усмихната вечер!💐👍

2024-10-05T20:45:26+03:00
palenka (П Антонова)

Налъмите не цъфтят
"Когато цъфнат налъмите" е лафът

2024-10-05T06:21:45+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много истини си казал, Ангел! Хареса ми!

2024-10-05T04:35:11+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Спящи очи... светлината забравили...
...
Нима истината отдавна я няма.
...
А дъното, камък студен напомня,
...
Болестта времето отнема..."

Страхотно е, Ачо! Сюрреалистична реалност!!! Поздравление!

2024-10-05T01:07:13+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0