Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви...
Дано Бог му прости... Лъжовни сме...
А дъното, камък студен напомня,
завинаги потънал си в плен.
Ръмжиш, чувам те... но и кървиш.
Болестта времето отнема...
Цървули, те вече не цъфтят.
Но ароматът им едва ли ще забравим.