4 oct 2024, 22:55

Аромат на цървул 

  Poesía
80 1 4

Спящи очи... светлината забравили...

А свещта вече изгаря, защо се забравяме?

Нима истината отдавна я няма.

Мирис,  Барут, леш, аромат на смърт.

 

Всеки се кръсти и думи мълви...

Дано Бог му прости... Лъжовни сме...

А дъното, камък студен напомня,

завинаги потънал си в плен.

 

Ръмжиш, чувам те... но и кървиш.

Болестта времето отнема...

Цървули, те вече не цъфтят.

Но ароматът им едва ли ще забравим.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментарите за прочита и любими,трогнат съм!!!
    Младене,Приятелю сърдечна прегръдка за всичко!
    Миночка,мила радвам се че намина и сподели!!!!🌹
    palenka,Радвам че забеляза но при нас вече всичко цъфти но за жалос не вързва!Хубава и усмихната вечер!💐👍
  • Налъмите не цъфтят
    "Когато цъфнат налъмите" е лафът
  • Много истини си казал, Ангел! Хареса ми!
  • "Спящи очи... светлината забравили...
    ...
    Нима истината отдавна я няма.
    ...
    А дъното, камък студен напомня,
    ...
    Болестта времето отнема..."

    Страхотно е, Ачо! Сюрреалистична реалност!!! Поздравление!
Propuestas
: ??:??