Аромат на цървул

Поэзия

376 1 4

Спящи очи... светлината забравили...

А свещта вече изгаря, защо се забравяме?

Нима истината отдавна я няма.

Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.

Всеки се кръсти и думи мълви...

Дано Бог му прости... Лъжовни сме...

А дъното, камък студен напомня,

завинаги потънал си в плен.

Ръмжиш, чувам те... но и кървиш.

Болестта времето отнема...

Цървули, те вече не цъфтят.

Но ароматът им едва ли ще забравим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Благодаря за коментарите за прочита и любими,трогнат съм!!!
Младене,Приятелю сърдечна прегръдка за всичко!
Миночка,мила радвам се че намина и сподели!!!!🌹
palenka,Радвам че забеляза но при нас вече всичко цъфти но за жалос не вързва!Хубава и усмихната вечер!💐👍

2024-10-05T20:45:26+03:00
palenka (П Антонова)

Налъмите не цъфтят
"Когато цъфнат налъмите" е лафът

2024-10-05T06:21:45+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много истини си казал, Ангел! Хареса ми!

2024-10-05T04:35:11+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Спящи очи... светлината забравили...
...
Нима истината отдавна я няма.
...
А дъното, камък студен напомня,
...
Болестта времето отнема..."

Страхотно е, Ачо! Сюрреалистична реалност!!! Поздравление!

2024-10-05T01:07:13+03:00