Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви...
Дано Бог му прости... Лъжовни сме...
А дъното, камък студен напомня,
завинаги потънал си в плен.
Ръмжиш, чувам те... но и кървиш.
Болестта времето отнема...
Цървули, те вече не цъфтят.
Но ароматът им едва ли ще забравим.
© Ангел All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
