Ароматът на смола...
Ще легна върху тревата,
ще се завия с ветрове.
Ще чакам да дойде зората,
за да вкуся от снегове.
Ще пия слънчеви лъчи
със аромата на смола...
Броейки минаващи дни,
гледайки растящи деца.
Братя ще ми бъдат орли,
в гнездата им ще живея.
Ще ме пазят те от злини...
птичите песни ще пея.
В огъня ще бъда искра,
малка, светеща, пареща.
Това е моята съдба,
кат ухание галеща.
Ще оставя черна следа
от пепелта изгоряла.
Не ще потъна в забрава,
поне едно сърце сгряла.
Подписа си ще напиша
върху дървесната кора.
Вместо мен пчела ще диша,
пърхаща с малки крила.
С дъждовни капки ще играя
само моята си игра,
а когато дойде краят,
вечния си сън ще заспя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
Много ми хареса и като казвам много, не го казвам само, защото си Ти, а защото наистина ме впечатли! 