Студени дни сред хладен буен вятър,
огънати във лък букетни клони,
с чимовка и с танин* сега земята
е напоена ... космици се ронят.
Аронията - стипчиви боровинки,
със скрити под листата плодовете,
и виж в небето облаците синкав
от топчетата - дъжд ,кристали светят.
Под този облак - лутащ се безцелно ,
сега ела , сграбчи ги със ръцете,
във кошница , докато вън е светло ,
ги прибери... знам загорча небцето.
Но остави на баба за компоти ,
карминеночервено в коша злато,
ще ги свари в бурканите , и ето -
Най-хубавото сладко на земята .
*На баба Лора и дядо Димо
© Димитър Димчев Всички права запазени