Студени дни сред хладен буен вятър,
огънати във лък букетни клони,
с чимовка и с танин* сега земята
е напоена ... космици се ронят.
Аронията - стипчиви боровинки,
със скрити под листата плодовете,
и виж в небето облаците синкав
от топчетата - дъжд ,кристали светят.
Под този облак - лутащ се безцелно ,
сега ела , сграбчи ги със ръцете,
във кошница , докато вън е светло ,
ги прибери... знам загорча небцето.
Но остави на баба за компоти ,
карминеночервено в коша злато,
ще ги свари в бурканите , и ето -
Най-хубавото сладко на земята .
*На баба Лора и дядо Димо
© Димитър Димчев Все права защищены
"Стройна се Калина вие над брега усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина" - Пенчо П. Славейков
https://www.youtube.com/watch?v=lQ-HbnCobqk&ab_channel=%D0%91%D0%B0%D0%91%D1%83%D1%81%D1%8F