Аршин за живот
Нямам нужда от вашата мяра позната!
Моят ръбест аршин и не пасва на всеки –
ръбовете му рибята кост са в гърлата,
плоскостта му – капан за злодумския екот.
Имам къси ръце, но с размах надалече –
ако някой реши да ми счупи аршина.
Преизпълних му крайната кота и вече
безвъзвратно фирата до пепел изстина.
Пазя детската рокля на сини цветчета,
че мирише на лято, на мама и спомен.
Многолистен тефтер с чернови и клишета,
на гърба му записан е Божият номер.
И понеже да помня молитви не мога,
ще звъня до небето за изповед грешна.
Но в студа ако свършат дървата за огрев
на приятел, бих дала тефтера си спешно.
Имам също мъжа с най-горещите длани,
този който не би се отказал от мене.
Маса, стол и легло, самоделно издялани –
наследих ги от дядо по някое време.
Почерняла игла за поуки съдрани,
нощем бод подир бод кърпя днешните каузи,
на сина си маншети, илици и рани,
още няколко делнично скъсани пазви...
И врабче, на перваза ми кацнало плахо,
да нахраня с трохи и отпрятя в небето.
Нямам нужда от друго! Какво не разбрахте!?
Те ми стигат за този живот,
за да светя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
