5.12.2014 г., 21:20

Артилерист

1K 0 0

АРТИЛЕРИСТ

 

- Сургуч, донеси захарницата, че туй кафе ша ма отрови бе – провикна се Митьо Семето от ъгъла на кафенето, ама бай Гатю Сургучев си стои невъзмутимо на бара и хич не трепва даже. После се обръща, захапал фаса с ъгъла на големите си бърни и внимателно пристъпва към масата, та да не разлее чайчето и конячето си.

Семето стана ядосано, нервно притича до бара и обратно, вече със захарницата в ръка.

- А, на здраве наборе – хили му се насреща Сургуча и отпивайки от конячето премлясква дваж, триж.

- Ти, що са праиш на глух бе – сопна му се дребното Семе, а почти двуметровият Гатю го гледа на шарено, разтеглил в добродушна усмивка огромната си уста:

- Кво кайш, Семе?

Семето ме сръгва в ребрата, удря ми един мигач и без да си снишава гласа занарежда:

- Бре-е-е, тоя наистина е оглушал! Не бях го виждал има-няма три години, щото нали си беше изнесъл на вилата – и като измести стола си до Гатю, му изкрещя в ухото – Ти, артилерист ли си бил бе, че не чуеш?

- Аха – врътна глава Сургуча, изплю фаса и забоботи издебело: - Аз, Семе служих пълнач на 152 милиметровите гаубици. Тя като рече ба-у-у-у и шапката ти на 3 метра отфръча, а ушите ти 3 дни на заето дават. Та от тогаз, все ми е музика в главата и малко недочуям, ама нали и жената като хока нечуям, та затуй и апаратче не си купувам. 

Голяма работа бяхме едно време у артилерията, Мите, голяма-а-а – изпъчи се бай Гатю и като запали нова цигара, продължи: – Туй оръдие с верижен трактор го мъкнехме и 6 човека разчет към него бяхме. Аз например бях най-бързия пълнач у полка. Дорде младшият зададе азимутите, още преди мерача съм готов и само да рече „огън”, дърпам синджирчето и си запушвам ушите. 

Тъй му бях свикнал, че и досега, дръпна ли синджирчето на казанчето в кенефа, пак си ги запушвам. Само че оня ден съм забравил да си изуя гащите преди туй, та на сега ме подбива булката, че съм пак артерио, ама склерозен бе Семе –ха-ха-ха – довърши с гърлен смях спомените си Сургуча и пак сладко-сладко си цокна от конячето.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...