bydy (Диана Маринска)
36 11
22.10.2007 г., 20:54 ч.

Асоциация 

  Поезия
1401 0 5
По-живият от мен във мен
бере душа и кротко хърка...
5 нежни погледа - ЛЮБОВ...
2 гроша кеш - РАЗПЯТИЕ...
По-живият от мен във мен
не се надява тихо да заспи.
Джаз, свещи - ПЪЛНОЛУНИЕ...
Кънтящи стъпки - СТИХ.
По-живият не чака катаклизми,
за да прескочи в друго измерение.
Тъй топла плът - горчиво е.
Треперещ под клепача нерв - тревога.
По-живият от мен във мен
не може да прощава.
Усмивка с блясък на емайл - шифър.
Гнездо на гълъби - надежда.
По-живият във мен
нахално ме превзема - форд.
2... 7... 8... и... - очакване.
Окови на каторжник - престъпление.

......................................................

Сега разбираш ли защо не ми е скучно,
защо от липсата на сънища настръхвам,
защо не чувствам глад и търся...
......................................................

По-живият от мене е осъден,
а аз съм прикована сила,
в която той посява вяра
при всяко свиждане.

По-живият не е ли плод? - Съмнение.
По-живият не е ли цел? - Прозрение.
По-живият не съм ли аз? - Съмнение.
Не чакаш ли по-живия? - Прозение.

........................................................

- Пулс?
- 52.
- Налягане?
- 90/50.
- Ще издържи.
- А вторият?
- Подписал е документ за донорство.
А и взимаме само сърцето. Има шансове.

...........................................................

Сега разбираш ли защо по-живият от мен
във мен
ти пише стихове,
а аз агонизирам на дивана?


По-живият
мълчи!

© Диана Маринска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??