23.01.2007 г., 11:53

АСОЦИАТИВНО

1K 0 9

Ако сърцето ми е котва,

а ти си морско дъно,

водата между нас какво е?

Очакване на онзи миг, когато

в прегръдката ти ще се сгуша.

Почувствал допира до същността,

на морски аромат ще ти ухая

 и плавно, като малка рибка,

за да заспиш ще те полюшвам -

да ме сънуваш и да искаш

да съм с теб.

Ако сърцето ми е котва,

а ти си морско дъно,

кой въжето ще пререже -

да заболи

 от близост вечността?

Ако сърцето ми е котва,

нека съм удавник.

За котвата и дъното е бряг!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...