Атрофия на любовта 2

22.02.2007 г., 20:58 ч.

Поезия

730 0 2

Бих искал да докосна твоята ръка,
а ти си толкова далеч от мен.
Душата ми изпълнена с тъга,
а времето минава ден след ден.
Бих искал да докосна твойте устни,
тъй както капката докосва цвете.
И ето, аз докосвам твоята ръка,
защото ти не си така далече.
Душата ми се пълни със любов,
когато с устни аз докоснах теб.
Сърцето ми усети твоят зов,
аз бях готов да дам обет.
Надникнах в твоите очи
да видя как изглежда любовта.
Погледът ти към земя посочи,
виждах само празнота.
Не смееш във очите да ме гледаш,
толкоз жалък ли съм аз?
Недей дори да съжаляваш,
към мен ти не изпитваш страст.
Не казвай нищо - ще го преживея.
Сърцето ти принадлежи на друг.
И като Супернова от Касиопея,
ще угасна в леден студ.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ria (Гергана Иванова)

2007-02-23T10:53:45+02:00

Намери друго цвете за чистите капки роса на любовта си.
офелия72 (Красина Николаева)

2007-02-22T21:30:47+02:00

Това е любовта!А който е сляп за душата на този поет-губи!Радвам се,че го познавам,макар и задочно!Желая му смелостта да продължи!