15.09.2009 г., 12:23

Ауо

807 0 3
не това исках да ти кажа но ми се изплъзна вселенската енергия и се разпаднаха връзките тотално молекулярно регулярно и теорията за всеобщото привличане също но съм мила толкова мила ще понося шапката на джъстин така специално незабравимо по булевард който никога не свършва пред беладжио и фонтаните никога не пеят несун дорма  знам правилата на играта откровеното сядане на ъгли за пресичане непреведените фрази ако имаш да даваш нещо освен мълчаливи целувки ще съм огледалото ще броя бенките изпушените цигари всички пъти ела новото ти лице и луната на крачка от полудяване вселенската енергия минаваща по устните на тишината но не това исках да ти кажа аyo ayo

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...