Авария
Закъсахме... споходи ни беда
със млада дама двама в асансьора...
Само не идва злото... токът спря...
страхът отвътре нервите оголи...
- Простете - рече тя с треперещ глас, -
авария ли стана, мили боже,
бях тръгнала до мола, имах час
за козметичка, колко се тревожа...
И телефона си забравих вкъщи аз,
да търсим помощ трябва, господине! -
и в плач и хлипове проточи глас -
на рамото ми сви глава красива...
Парфюмът ù съвсем ме ослепи,
долавях дъх на рози в тъмнината
и тялото си стройно долепи –
ех, кой ми таз авария изпрати...
Във джоба бръкнах - нямам телефон,
останал е във службата навярно -
а дамата изтръгна тъжен стон
и с устните си бузата ми парна...
- Да чукаме по входната врата,
дано ни чуят и да ни отворят... -
не ни помогна, ех, че зла беда -
то вкъщи вечер някой все мърмори...
Разплакана, трепереща от страх,
в прегръдките ми дамата се сгуши,
ръката ù до моята допрях,
сърцето ми от огъня запуши...
..........
След час внезапно токът пак дойде
и асансьорът мигом се отвори...
жена ми хвърли чантата по мен,
защото вътре бяхме чисто голи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
