ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Oct 17, 2012, 9:57 AM

Авария 

  Poetry » Humour
771 0 18

Закъсахме... споходи ни беда

със млада дама двама в асансьора...

Само не идва злото... токът спря...

страхът отвътре нервите оголи...

 

- Простете - рече тя с треперещ глас, -

авария ли стана, мили боже,

бях тръгнала до мола, имах час

за  козметичка,  колко се тревожа...

 

И телефона си забравих вкъщи аз,

да търсим помощ трябва, господине! -

и в плач и хлипове проточи  глас -

на рамото ми сви глава красива...

 

Парфюмът ù съвсем ме ослепи,

долавях дъх на рози в тъмнината

и тялото си стройно долепи –

ех, кой ми таз авария изпрати...

 

Във джоба бръкнах - нямам телефон,

останал е във службата навярно -

а дамата изтръгна тъжен стон

и с устните си бузата ми парна...

 

- Да чукаме по входната врата,

дано ни чуят и да ни отворят... -

не ни помогна,  ех, че зла беда -

то вкъщи вечер някой все мърмори...

 

Разплакана, трепереща от страх,

в прегръдките ми дамата се сгуши,

ръката ù до моята допрях,

сърцето ми от огъня запуши...

..........

 

След час внезапно токът пак дойде

и асансьорът мигом се отвори...

жена ми хвърли чантата по мен,

защото вътре бяхме чисто голи...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??