Авария
Закъсахме... споходи ни беда
със млада дама двама в асансьора...
Само не идва злото... токът спря...
страхът отвътре нервите оголи...
- Простете - рече тя с треперещ глас, -
авария ли стана, мили боже,
бях тръгнала до мола, имах час
за козметичка, колко се тревожа...
И телефона си забравих вкъщи аз,
да търсим помощ трябва, господине! -
и в плач и хлипове проточи глас -
на рамото ми сви глава красива...
Парфюмът ù съвсем ме ослепи,
долавях дъх на рози в тъмнината
и тялото си стройно долепи –
ех, кой ми таз авария изпрати...
Във джоба бръкнах - нямам телефон,
останал е във службата навярно -
а дамата изтръгна тъжен стон
и с устните си бузата ми парна...
- Да чукаме по входната врата,
дано ни чуят и да ни отворят... -
не ни помогна, ех, че зла беда -
то вкъщи вечер някой все мърмори...
Разплакана, трепереща от страх,
в прегръдките ми дамата се сгуши,
ръката ù до моята допрях,
сърцето ми от огъня запуши...
..........
След час внезапно токът пак дойде
и асансьорът мигом се отвори...
жена ми хвърли чантата по мен,
защото вътре бяхме чисто голи...
© Михаил Цветански All rights reserved.
