5.09.2006 г., 11:50

АВТОБИОГРАФИЧНО

1K 0 11


                         АВТОБИОГРАФИЧНО


                        Лесен  човек ли?
                        Не зная.
                        Едва ли...
                        Колко очи
                        изкрещяват "против"...
                        Винаги нежен.
                        Вечно скандален.
                        Винаги спорен.
                        Никога сив!
                        С мелници черни
                        все се сражавам.
                        Пламвам от студ.
                        Затрепервам от пот.
                        С шанса на  ъгъла
                        се разминавам.
                        И Марко Тотев,
                        и Дон Кихот...
                        Вечно тревожен.
                        Вечно угрижен
                        заради хляба
                        на всеки чудак.
                        Свади  припламват.
                        Песни се нижат.
                        Режат светулки
                        студения мрак...
                        Търся човека.
                        Отбягвам човека.
                        Бури предричам.
                        Дочаквам зора.
                        И ме преследва
                        съдбата нелека-
                        в житни морета
                        от глад да умра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брилянтно стихотворение!Точно, ясно, динамично. Харесвам хора с такива визитки като теб...
  • Лесен човек ли?
    Не зная.
    Едва ли...
    Колко очи
    изкрещяват "против"...

    Няма лесен човек.
    Написал си невероятно сполучлив и достоверен стих.
    Много, много ми хареса.
  • Прекрасна автобиография.
    Хареса ми описания човек.

    Поздрав и усмивка.
  • Стих,който впечатлява!
    Браво!
  • прекрасно стихотворение!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....