Sep 5, 2006, 11:50 AM

АВТОБИОГРАФИЧНО

  Poetry
1K 0 11


                         АВТОБИОГРАФИЧНО


                        Лесен  човек ли?
                        Не зная.
                        Едва ли...
                        Колко очи
                        изкрещяват "против"...
                        Винаги нежен.
                        Вечно скандален.
                        Винаги спорен.
                        Никога сив!
                        С мелници черни
                        все се сражавам.
                        Пламвам от студ.
                        Затрепервам от пот.
                        С шанса на  ъгъла
                        се разминавам.
                        И Марко Тотев,
                        и Дон Кихот...
                        Вечно тревожен.
                        Вечно угрижен
                        заради хляба
                        на всеки чудак.
                        Свади  припламват.
                        Песни се нижат.
                        Режат светулки
                        студения мрак...
                        Търся човека.
                        Отбягвам човека.
                        Бури предричам.
                        Дочаквам зора.
                        И ме преследва
                        съдбата нелека-
                        в житни морета
                        от глад да умра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брилянтно стихотворение!Точно, ясно, динамично. Харесвам хора с такива визитки като теб...
  • Лесен човек ли?
    Не зная.
    Едва ли...
    Колко очи
    изкрещяват "против"...

    Няма лесен човек.
    Написал си невероятно сполучлив и достоверен стих.
    Много, много ми хареса.
  • Прекрасна автобиография.
    Хареса ми описания човек.

    Поздрав и усмивка.
  • Стих,който впечатлява!
    Браво!
  • прекрасно стихотворение!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...