23.08.2019 г., 9:31

Автобиографично

2.1K 4 9

Бодлива съм... До болка откровена.
И никога не съм дипломатична.
Искреността тече, изгаря вените ми.
Открито истината си изричам.

 

Такава съм... Приятел не предавам.
А думите си със дела покривам.
На съвестта си само позволявам
да ме кори, виновна щом заспивам.

 

И нека за мнозина да съм лоша...
Дори и към звездите щом замина
ще бъда всякаква, но не и подла,
че Искреност е другото ми име...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...